Първа обиколка на света

По повод 500 години от първата обикола на света, на Фернандо Магелан реших да направя една кратка ретроспекция на събитието.

Експедицията има за цел да отвори търговски път към островите с подправки на запад, търсейки проход между Атлантическия океан и Тихия океан. Тя се състои от пет кораба с 239 души под командването на Магелан, на кораба „Тринидад“, „Сан Антонио“, „Консепсион“, „Виктория“ и „Сантяго“, които напускат Севиля на 10 август 1519 г.

Почти четири месеца след напускането на Испания, флотата се приближива до бреговете на Америка. На 13 декември 1519 г. те достигат сушата в залива Санта Лусия, където днес е Рио де Жанейро. Оттам те следват брега на юг, където откриват голям канал, водещ във вътрешността. Магелан и флотът плават към вътрешността на страната, мислейки, че са открили входа на Южното море, името, с което е било известен дотогава Тихият океан. На 3 май корабът „Сантяго“ е изгубен, разбивайки се на скалите в устието на река Санта Круз (аржентинското крайбрежие). Магелан разпределя оцелелите от „Сантяго“ на останалите кораби.

28 ноември 1520 г. За първи път армадата на Магелан плава в онова Южно море, което поради своята спокойна и тиха повърхност получава името „Тих океан“. Само с три кораба, тъй като екипажът на „Сан Антонио“ се е вдигнал на бунт, преди да прекоси протока и се е върнал с кораба в Испания. Лошият късмет на Магелан продължава, и в дългото тримесечно пътуване през Тихия океан, между Магелановия проток и до пристигането им на Марианските острови, той не е открива суша, така че гладът и скорбутът настъпват на 6 март 1521 г. , когато екипажът вече е почти унищожен от глад, те слизат на остров Гуам, сега част от архипелага на Марианските острови, който те наричат „острови на Крадците .“

На 16 март те достигат Самар, което означава, че те са първите европейци, които виждат Филипинските острови, които Магелан нарича „островите Сан Лазаро“. За Магелан е много важно да се поддържа стратегически мир с местните жители и да се обърнат към християнството, и за това той използва, наред с други неща, аргумента, че те ще бъдат по-силни, и им показа огнестрелните си оръжия. Като свидетелство за намерението му да превърне местните в християни е Магелановият кръст, дървен кръст, поставен в Себу от изследователя.

За да осигури съюз с коренно население от региона, Магелан се заема да победи техния враг Лапулапу, управник на остров Мактан. В ранната сутрин на 27 април 1521 г. Магелан и петдесет от хората му пристигат на плажа в Мактан, за да се бият с Лапулапу и хората му. Магелан е толкова сигурен в победата си, че помолва другите капитани да не участват в битката. Това добавено към факта, че Магелан и хората му пристигат изтощени от необходимостта да извървят почти километър през водата поради отлива се оказва пагубно. На брега с напредването на битката хората на Магелан започват да изчерпват боеприпасите, а хората на Лапулапу напредват. Коренното население намушква Магелан и той умира в боя.

Испанците губят битката и Магелан е паднал в битка, без дори да стигне до Молукките, островите с подправки, които са само на няколко дни. Оставайки само 108 мъже, които да управляват трите кораба, те решават да изгорят този, който е в най-тежко състояние, а именно „Консепсион“.

В края на септември 1521 г. членовете на експедицията решават да уволнят Карвальо като генерален капитан за неправомерно поведение, назначавайки Гонсало Гомес де Еспиноса за техен нов лидер, капитан на „Тринидад“ и да поставят Хуан Себастиан Елкано начело на „Виктория“. Те продължат плаването към островите на подправките.

Достигат Молукките на 7 ноември 1521 г., акостирайки на остров Тидор. Междувременно на „Тринидад“ е открит проблем, което налага дълъг ремонт. Договорено „Виктория“ да се върне в Испания по маршрута на Индия а „Тринидад“ да остане в пристанището на Тидор, за да бъде ремонтиран и върнат през Тихия океан до Панама. На 21 -ви „Виктория“ тръгва сама на запад. Елкано, командвайки „Виктория“, прекосява Индийския океан и заобикаля Африка, като внимателно избягва африканските пристанища, контролирани от португалците, завършва първото околосветско пътешествие. Завръща се на испанското крайбрежие и пристига в Санлукар де Барамеда на 6 септември 1522 г.

Два дни по -късно Виктория акостира в Севиля. На кея ги посрещат градските власти, заедно с многобройната публика, която съзерцава пристигането на нестабилния кораб. Моряците слизат по ризи и боси, със свещи в ръце и в шествие. Те отиват до църквата Nuestra Señora de la Victoria и параклиса на Virgen de la Antigua в катедралата в Севиля на която са поверени преди да започнат пътуването.

„Тринидад“ завършва ремонта на 6 април 1522 г. и отплава, но непрекъснатите бури сериозно повреждат кораба. Той търси помоща на португалски капитан, който е наблизо, седемнадесетте мъже са пленени от португалците. Пет от тях, се завръщат в Европа и са освободени през 1527 г.

От 239 мъже, напуснали Севиля във флотилията, ръководена от Фернандо Магалан, само осемнадесет имат късмета да се върнат в Испания под командването на Елкано, след като са преодолели бурите по цялото околосветско пътуване.

Карлос I отпуска 500 дуката годишно на Хуан Себастиан де Елкано.

Товарът от подправки, който той донася на кораба „Виктория“, покрива много повече от разходите на цялата експедиция (общо пет кораба).

Хуан Себастиан Дел Кано по късно Елкано е роден в1486 г., в град Гетария, провинция Гипускоа-Васката република в рибарско семейство. По повод успешното завръщане получава от краля сфера на земята с надпис на латински: «PRIMUS CIRCUMDEDISTI ME»(първи ме обиколи).

През 1525 г. Елкано се отправя по пътя на Фернандо Магелан към Молукските о-ви като капитан на един от корабите в експедицията на Гарсия Хофре де Лоайса. Плаването се оказва много тежко и смъртността на корабите е много висока. На 30 юли 1526 умира адмирал Лоайса. Хуан Себасиан Елкано, като негов заместник, става командващ на експедицията, но вече е сериозно болен и на 4 август 1526 година умира в Тихия океан от скорбут едва 40 годишен.

По повод 500 годишнината Испанския монетен двор прави емисия серия 4 монети/ по една монета от 2019 до 2022, така както обиколката започва 1519 и завършва 1522 година.